Туларемията е инфекциозно природоогнищно заболяване, зооноза наричана още “Отмъщението на дивите зайци”. Тя представлява опасност за животни и хора.
Болестта се причинява от бактерия - Francisella tularensis. Избухне ли огнище на заболяването някъде, то болестта винаги ще може да се открие там. То се вкоренява, именно това значи, че е придобило природоогнищен характер.
Наричана е “отмъщение”, защото популациите от диви зайци са източник и резервоар у нас. Зайците може и да не могат да наранят ловците приживе, но така определено им го връщат тъпкано от отвъдното.Въпреки името, което звучи като заглавие на криминален роман, зайците не са единствените източници на заразата. Дивите животни представляват един неизчерпаем резервоар - зайци, фазани, яребици, диви свине, гъски, гризачи и хищници. Те заедно с кърлежите и другите хапещи насекоми поддържат туларемията в наличност.
Туларемията не засяга само ловците на дивеч и лаборантите, които изследват проби. Жертви често стават и неподозиращи туристи и любители на гората. Районите, в които отдавна се регистрират случаи на заболели са от градовете Перник, Брезник, Видин, Сливница, Алдомировци и Монтана. В последните няколко години обаче, заболели са регистрирани и в района на градовете Пловдив, Бургас, Стара Загора, Ямбол и Хасково.
Как може да пострадате вие и домашните ви любимци?
От кърлежи и всякакви други хапещи насекоми, които нападат вас и домашните ви животни.
При разходки из зелените ни гори.
Ако кучето или котката ви като следобедна закуска хапне някоя заразена полска мишка, заек или птица.
Ако бъдат ухапани или нападнати от заразено диво животно.
Ако консумират необработено месо от заразен дивеч.
Как да се предпазим?
При разходки и излети из дивата природа не позволявайте на кучетата си да ядат отстреляни или умрели диви зайци. Преглеждайте себе си и питомците си за кърлежи. Задължително и всъщност съвсем рационално е да обезпаразитявате против външни паразити (комари, кърлежи, бълхи и др.) преди едно такова природно приключение.
Заплаха представляват и всички непроверени водоизточници, особено от ендемични те за туларемия райони. Тъй като гризачите, при тази и почти всички преносими зарази, са в центъра на цялата конспирация, котките, които излизат извън дома са в потенциална опасност. Всеки път, когато боледуват, може да се предположи и туларемия като причина. Симптомите, които се наблюдават включват : треска, отпадналост, липса на апетит, иктерус (пожълтели уши и лигавици), подуване на лимфните възли и други. Същото се отнася и за ловните кучета.
Вашата котка, куче или заек могат да ви заразят като ви ухапят. Или дори само с одраскване. Разбира се и ако имате контакт с кървяща рана на болно животно. По-лошо от всичко друго - докато при нас заболяването протича доста тежко, то кучетата и котките рядко боледуват. С други думи - възможно е да пренасят бактериите наляво-надясно, без да им има нещо, а вас да разболеят с едно ухапване.
Как може да протече болестта?
Болестта може да протече като тежък конюнктивит и после да прерасне в друга форма. Възможно е междувременно да се предаде на вас и на други животни
Ако се засегнат глътка и устната кухина могат да се развият язви в устата и да се подуят околните лимфни възли. Това може да се случи при поглъщане на зарасена храна. Някоя мишчица например.
Белодробната форма - при поемане на бактериите в белия дроб - протича с треска, мускулни болки, задух и пневмония.
Септицемичната форма е свързана с бързо влошаване на общото състояние, абсцеси по вътрешните органи, кръвоизливи и изпадане в шок. Получава се, ако бактериите попаднат в кръвообръщението.
От казаното до тук съвсем ясно става едно - болестта прилича на толкова други, че без кръвни изследвания нищо не може да бъде доказано. Но тези изследвания са решаващи за лечението.
Използвани източници: "Ветеринарна практика", БВС
5545
