Бълхите са проблем не само за семействата с домашни любимци. Не, че вероятността не е малко по-висока, ако имате четиринога топка козина. Насекомите могат да влязат в дома ви както с вашите дрехи, така и с домашните ви любимци.
Бълхите се размножават много бързо и могат да превземат дома ви за отрицателно време. Могат да живеят в килимите, в дрехите. Ако усещате сърбеж и се съмнявате, че имате бълхи – ето всичко, което трябва да знаете за ухапванията от бълхи.
Бълхите са мънички насекоми. Трудно могат да се открият освен при силно опаразитяване. При много домашни любимци първо ще забележите следи от ухапвания. Дълги са от 1,5 до 3 mm и изглеждат странично сплеснати. Нямат криле, но задният им чифт крака са много дълги и силни. Могат да скачат на разстояние около 30 cm и са изключително бързи.
Имат типичен за насекомите жизнен цикъл: яйце, ларва, какавида, имаго (възрастна форма). Те се хранят с кръвта на гостоприемника си, храната е жизнено важна за оцеляването и размножаването им.
Възрастната женска снася яйцата си върху гостоприемника след като се е хранила с кръв. Те не са прикрепени към козината и падат лесно. Откриват се в килимите, постелите, леглата, в двора. Там и се излюпват.
От яйцата се излюпват ларви за няколко седмици – зависи от температурата на околната среда и вида бълха. Ларвите избягват светлината и се крият дълбоко в килимите, хранейки се с мъртва кожа. При лоши условия могат да си останат като ларви до 200 дни.
След ларвалния стадий се образува какавидата. Напълно развитата ларва остава в пашкула, докато е готова да се покаже като напълно развито възрастно насекомо. Вибрациите от околната среда са стимул за излюпване. Например трополенето от крака по пода – това е сигурен знак, че наоколо се разхожда бъдещата им храна.
Описани са няколко хиляди вида бълхи по света, така че не губете време да се чудите дали котешките бълхи са същите като кучешките и дали те „ходят по хората”. Да, има кучешки бълхи, които са отделен вид от котешките бълхи. Да, двата вида много си приличат по външен вид. И двата вида предпочитат да не сменят гостоприемника си, който обаче може да е куче, котка, човек или друго животно. Те са били преносители на чумата и са преносители на котешката чума (панлевкопения) и един вид тения (Dipylidium Caninum).
Най-често ухапванията се срещат по глезените и краката. Могат да се разпространят по цялото тяло, ако не се погрижите за нашествениците.
Самото ухапване представлява малко червено петънце, което не се подува за разлика от ухапването от комар. Може да има мака коричка, около която кожата е зачервена. Разбира се ухапванията започват да сърбят. Реакцията е индивидуална – зависи от това как организмът ще реагира на алергенът в слюнката на бълхата. Ухапванията често са под формата на пътечка - едно след друго, маркиращи хода на бълхата.
Хората не са добри гостоприемници за кучешките и котешките бълхи. Те стават случайни жертви. Нарочени от възрастните бълхи, които не са успели да се докопат до домашния ви любимец. Ако кучето или котката ви спят във вашето легло и имат бълхи, то и ви още имате бълхи. Ако минете покрай излюпваща се от пашкул бълха, то вие ще сте първото, което ще си хапне.
Проблемът лесно се решава с едно изтупване и изпиране на спалното бельо. И с препарати за обезпаразитяване на домашните любимци. И накрая, запомнете, че нерядко хората работещи с дрехи са тези, които донасят бълхите у дома. Имайте го предвид, преди да обвините котката или кучето на съседите си.
Източник: http://www.medicalnewstoday.com, Laura LaVoie.
