Кой се грижи за нашите животни, когато се разболеят, когато се наранят, когато бъдат отровени? Ветеринарните лекари. Тези, избрали за кариера опазването на чуждия живот. Но знаехте ли, че вероятността да прибегнат към самоубийство е 4 пъти по-голяма отколкото средната за останалата част от населението?

  Причините са различни - лични проблеми, достатъчни познания по анатомия и физиология... Някои са подтикнати от недоброжелатели.

  Терорът в киберпространството оказва немалко влияние върху животът на много хора.

  В много случаи кибернасилието над ветеринарните лекари започва с клиент, който решава да публикува история, разказана само от неговата гледна точка. История  за някоя реална несправедливост или ситуация възприета като такава. Такъв разказ призовава към справедливост и оттам насетне нещата излизат извън контрол.

  Нови читатели се засягат, без да спрат и за момент да помислят, че има и друга гледна точка. Те мигновено наскачат срещу лекаря. Интернет тълпи, готови да линчуват.

  Като част от едно общество, ние често възприемаме чуждите истории присърце. Така дори една случка да няма реално отражение върху живота ни, ние можем да се почувстваме заплашени от злодея в този филм на ужасите. Когато страстите се разгорещят до толкова, разумът трудно надделява.

  Затова се заемам със задачата да ви предам една трагична история.

  По рано тази година, далеч от нас, и все пак толкова близко, д-р Шърли Коши от Ню Йорк отнела живота си след няколко месеца терор.

  Трагедията започнала с едно улично коте на име Карл. То било спасено и прието в клиниката за лечение. Жена, Гуен Джърмарк, която хранела него и други улични превъзходни пред блокът си заявила, че котката е нейна. Без да може да предостави каквито и да е документи за собственичество, Гуен осъдила клиниката за попечителство над котката. Наред с това Гуен започнала он-лайн кампания за терор насочен срещу клиниката на д-р Коши.

   Лекарката се опитвала да предпази котката от повторно изоставяне сред колония от бездомни котки и един псевдо-собственик. Претендентката за стопанка на котето Карл пък обвинила ветеринарната лекарка, че е откраднала животното. Кибернасилието прераснало в заплахи през е-мейл, по телефона, заплахи насочени към клиниката и животът на работещите там. Разбира се намесени били и неприятни обиди - Гуен & Co. категоризирали д-р Шърли като “изрод”, “готова за лудница”, “егоистична нарцисистка” и подобни.

  Съдебното дело, отливът на клиенти, тормозът, заплахите - всичко това пречупило горката докторка.

  На следващия ден много от хората допринесли за стресът довел я до там, не сметнали, че са допуснали грешка. Дори не намерили за редно да запазят мълчание от чувство за съпричастност към хората загубили близък. Последвали коментари от рода на:

“Lol. Сама е взела това решение, никой не й е виновен.”

“Добри новини! Котката Карл най-после е в безопасност далче от онази ужасна клиника.”

  Два дни по-късно котката била изоставена в обществен парк.

  Нека се поучим от този случай - един от най-екстремните възможни. Мислете с главите си, когато търсите справедливост и със сърцата си, когато прощавате.

 

Източник: https://www.avma.org/

4180