Ако сте имали някога куче или котка, значи знаете колко бързо могат да станат част от семейството ви. Дори в Аляска от скоро съдиите имат право да назначават условия за съвместно попечителство върху домашни любимци на разведени двойки.
В Кембриджският университет (University of Cambridge) изследователи са анализирали взаимоотношенията между деца и животни. Това ново проучване, публикувано в Journal of Applied Developmental Psychology показва, че много често децата са по-близки с домашният си любимец, отколкото с родните си братя и сестри.
Тези открития са плод на 10-годишно проучване. Изследователите са работили с група от 88 участника на възраст 12 години, всяко от които е имало домашно животно в къщата си. Тези деца с били внимателно наблюдавани по време на процеса на взаимоотношенията си с любимеца и са споделяли нивото на доверие към тях, както и всички други подробности около връзката им.
Изследователският екип е получавал също така данни събирани и от останалите членове на всяко семейство, както и от учителите на децата.
Всички деца са засвидетелствали силна привързаност към животното си всеки път когато връзката им е била сравнявана с тази, която имат с братята и сестрите си. Същото така при сравнения с други видове животни, децата с кучета в дома си са показвали като цяло наличие на по-занижено ниво на конфликтност и по-голямо удовлетворение от живот.
И така – защо всъщност децата се доверяват повече на любимеца си отколкото на родните си брат или сестра? Един от участниците в изследването Мат Каселс (Matt Cassels) има изградена теория по въпроса:
“Децата чувстват, че техните домашни любимци не ги съдят и тъй като животните не дават особени признаци да имат свои собствени проблеми, те просто са идеалните слушатели. Дори воденето на личен дневник би могло да бъде терапевтично, но в това отношение домашните любимци са много по-добър вариант, тъй като те могат да бъдат и съпричастни".
Източник: medicaldaily.com
