Малки сладки зайчета, морски свинчета и хамстерчета - спечелиха сърцата ни и станаха неделима част от много семейства. Знаехте ли, тези пухкави вегетарианци са най-популярните домашни любимци след кученцата и котенцата?
Те бяха последвани от многобройни и различни свои братовчеди от същото семейство: чинчили, джербили, летящи и пясъчни катерички.
Как сме ги одомашнили? Изглежда историята със всички гризачи е една и съща.
Имало едно време една малка сладка мишчица. Тя живеела в гората в своята малка хралупа. Спяла през по-голямата част от деня и търсила храна нощем, за да избегне опасните ловци денем - котките. След време един любопитен учен започнал да изучава гората и забелязал малката сладка мишчица. Всеки ден се събуждала по едно и също време в късния следобед, събирала храна и си лягала при изгрев слънце. Тя била скромна и дружелюбна и ученият решил, че ще е много добра компания в лабораторията. Щяла да му помага в експериментите - с други думи да се жертва за науката… В общи линии романтизираме използването на животни за лабораторни експерименти. Сега разбира се има много закони и регламенти, които възпират използването на лабораторни животни. Също и много по-добри начини за провеждане на опити.
Както и да е - в крайна сметка някой забелязал колко сладки и послушни са тези малки хамстери, мишки и плъхове и решил, че може да ги отглежда и у дома. Появили се домашните любимци от семейство Гризачи. Всички онези всеядни и тревопасни пухкави топки с безкрайно дебели бузки и дълги мустаци. От три века любопитни хора разглеждат горите и с желание приютяват растения и животинки, които да им напомнят за дивото начало, природата и свободния живот. Някои са потенциална компания за вкъщи. Други са просто чудесни на снимка и предпочитат да живеят на свобода.
Колкото и екзотични домашни любимци да завъдим, горите винаги има с какво още да ни изненадат. Например очарователните летящи катерички. Те живеят из гористите местности на Стария континент от Балтийско море до брега на Тихия океан. За разлика от много други горски обитатели не хибернират зимно време. Това ги прави перфектни фотомодели на фона на зимната феерия в зелените иглолистни гори.
Интересното за тях, че че всъщност не летят. Те скачат! Имат мембрана подобна на парашут между предните и задните крака. С нея се подвизават като истински любители на екстремните спортове, прехвръкващи по сто метра със всеки скок. Така се прехвърлят от дърво на дърво и успяват да избягат от своите преследвачи. Доста полезно умение.
Чудесата на природата трябва винаги да да ни смайват с красотата си.
Автори на снимките: Pop Shiretoko, Masatsugo Ohashi и Masa Nakamura
Източник: boredpanda.com
5425
