Леко тъжният поглед примесен с излъчване на преданост има силно въздействие върху съзнанието на човека.
По данни на Асоциацията на Германските расови животновъди (Rassehundezuchtverbands), през последните години малките породи кучета са особено популярни сред хората. От години най-търсените породи са малките, като мопс и френски булдог. Кученцата от тези породи се отглеждат в особено голям брой, те намират най-безпроблемно купувачите си. Също така е научно доказано, че една сладка форма на муциуната е особено привлекателна за хората: "Всеизвестен факт е, че хората предпочитат кучета с по-големи очи", казва поведенческият биолог Джулиан Камински (Juliane Kaminski) от Университета в Портсмут във Великобритания, който разкрива в специализираното списание Plos One, че детските пропорции на лицето не са единствената характеристика, която дава преднина на кучетата, когато са обект на избор.
Екипът на Камински е анализирал с помощта на специална компютърна програма мимикрията на 27 животни от приюти. Учените открили, че животните, които демонстрират по-често типичният си умилителен "кучешки поглед" биват осиновявани по-често и по-лесно от останалите. Погледа, който често е окачествяван като "преданост", се получава в следствие на свиването на лицевите мускули, което дърпа веждите нагоре. Това прави очите и очните кухини да изглеждат по-големи в сравнение с останалата част на муцуната и това усилва младежкият вид. "Досега не беше известно, че мимиката също играе важна роля, и не всичко зависи само от анатомията." обяснява Камински. Едното въртене на опашка не е достатъчно за да си осигурят спасение от приюта. "Малките детайли изглежда играят по-голяма роля отколкото мислим", установява Камински.
Компютърен анализ
За да се сведе до минимум влиянието на породата и морфологичните различия, в изследването са включени само кучета тип Мастифи, Булмастифи и Бултериери. Кучешките мимики се анализират със специално създаден за целта софтуер, който се фокусира върху мускулните движения. Все още не е ясно дали хората, търсещи куче в подслона, всъщност са направили избора си въз основа на изражението на муцуната на животното или са били повлияни и от други аспекти, но при хората използването на това мускулно движение е за да изразят тъга. В този случай е възможно именно интерпретацията за тъга у животните да е било мотивационен фактор да помогнат на кучетата.
Според Камински “Няма обективна причина да се предположи, че конкретните кучета са били по-добрите кучета”. Неизяснено остава дали кучетата целенасочено са гледали по този начин. Обект на следващи проучвания е разгадаването на механизма на контрол на тази мимика. За Камински стои също така въпроса дали изражението и мимиката са изиграли роля в опитомяването на кучетата преди много време. Съгласно последни данни вълкът е бил опитомен преди 30 000 години. В онази епоха хората са били основно ловци. Вече известно преди колко време е започнал опитомителният процес и поради този факт се счита, че той е протекъл без човешка умисъл. В онези времена не е имало селища и ферми, където човека да решава дали допусне до себе си някой конкретен вълк а друг да прогони или убие. Понастоящем се приема, че в този период са създадени първите свободни ловни общности и следващата стъпка за подбор вероятно се е случила, когато хората са започнали да се заселват на постоянни местожителства. В този момент погледа и мимиката на кучетата от онези времена най-вероятно са изиграли своята ключова роля.
Източник: faz.net
