Котките успешно са изманипулирали хората да им предоставят целия свят. Намират се на всеки континент освен Антарктида и са се превърнали в културна инвазия. Но за да постигнат този успех не са използвали само нас - двукраките им роби.
Изследователи са открили точно кога и къде е поставено началото на инвазията им.
Домашната котка , както е известно, е потомък на дивите котки от вида Felis silvestris. Дивите котки, срещали се в Европа, Африка и голяма част от Азия, се разделят на пет отделни подвида. Различните подвидове си приличат - скелетите на откритите прастари екземпляри са еднакви. Обаче при генетичен анализ се открива, че всички днешни котки са правнуци на един от тях - Felis silvestris lybic, датиран от преди 10,000 години.
Така са открили точния момент, в който котката е прекрачила прага ни. Вместо от едно място, става ясно, че нашите покорители са проникнали на два фронта. В Близкия Изток и Средния Изток едновременно.
Погледнати от страни, котките са много лоши кандидати за одомашняване. Те са единаци, териториално настроени хищници без йерархия. Без организация. И въпреки това, те успешно са разпрострели влиянието си по цял свят. Кучетата са селектирани да се подчиняват, да ловуват послушно или да се побират в малки чантички, кравите - да дават стотици литри мляко, а котките - да са малко по-малко диви от горските хищници, но също толкова способни да изловят дребните вредители. Използвайки острите си нокти и зъби, те са се домогнали до желаната позиция. След това с чар и мъркане са си извойвали постоянно място в обществото ни.
Възползвайки се от Египет - люлката на културата и център за търговия преди 10,000 години - котките плъзнали по вода и суша заедно с търговците. Така чак до Балтийско море.
Открили са, че древните Египетски котки са били с раирана козина.Точно такава окраска е доминирала в продължение на хилядолетия.
Изследователите са доказали, че “таби”шарките - райета, завихрени при корема - са се появили чак през Средновековието. Таби шарките са рецесивен ген, който някои раирани котки носят. Отнело е доста дълго време, за да се прояви масово.
Минали са няколко десетки века от първите смели стъпки далеч от Египет, докато котки от други далечни територии са започнали да се смесват с чистокръвните египетски потомци. Тогава са се появили и котките на петна и на райета с точки. Те от своя страна са произлезли от югозападна Азия и са се разпространили из Европа.
Всичко до тук ни навежда на мисълта, че хората отглеждали котки в зората на цивилизацията не са се интересували от естетиката им. Вместо това са имали много по-практичка причина - като екстерминатори на вредители. Затова котките са запазили ловните си инстинкти. Ако бъдат пуснати в дивата пустош, повечето ще успеят да намерят прехрана и подслон. Не можем да кажем същото за много от породите кучета или декоративни зайчета.
Поне повечето котки.
Източник: http://www.iflscience.com
3144
