На всички трябва да е ясно, че котките трудно се тренират. Горди и независими създания и това е. Не.. не са глупави, просто изобщо не виждат смисъл в това да правят каквото вие им кажете. Защо да идват при вас? Вие отидете там - знаете, че няма да устоите и ще го направите.
Щом не може да изпълнява команди, ще се запитате, не може ли поне да си научи името? Разбира се, може и още как! Ето няколко практични съвета.
Има поверие, че името влияе на характера на човека. Да промениш името означава да отнемеш от властта на човека над собствената му съдба. За други хора пък казват, че направо са се родили с името си. При котките обаче, трябва да осъзнаем разликата. Като различен от нас вид, те са се приспособили към различни условия, за да оцелеят в света. Докато хората са се научили да разпознават реч, в която всяка дума носи значение, котките не са. За да преживеят през хилядолетията, котките са се специализирали в това да чуват тънките пискливи гласчета на плячката си.
Ако искате можете да си кръстите котката си Ланселот и да се надявате, че ще стане смел и доблестен защитник на дома ви. Звучи много готино, но няма да има желания ефект. Подобно име не е перфектната идея за котка.
За да заловят храната си, котките са се пригодили да чуват високочестотните звуци много по-добре от тези с ниска честота. Значи докато ловуват, чуват неща, които ние изобщо не възприемаме. Следователно това е, което ще привлече тяхното внимание.
На кратко - ефектът който търсим, е висок тон. Това не значи силен говор - не ви съветваме да викате по котката си, за да я накарате да дойде при вас.
Да вземем за пример което и да е мъжко име. Поне българските такива, завършват със съгласни и твърди гласни. Те не се възприемат добре от котките. Такова име е Иван, също и Явор, Николай. Нещо по-чуждестранно, може би Уинтър или Бела. Споменахме и Ланселот - същият ефект. Все неподходящи. Колкото и впечатляващо да звучат за нас - това са имена, които буквално котката не чува. Все едно да разпознаете своето име казано по високоговорителя на гарата. Да, възможно е все пак. Но не се обиждайте, ако не се получи. Потупайте се по гърба за добре свършената работа с измисляне на оригинално име за паспорта на котката и не се косете, че не влиза в употреба.
Ние рядко използваме пълните имена на когото и да било. А галените имена съчетават меките гласни чудесно. Ако случайно сте решили да кръстите котката си Иван, то е много по-вероятно тя да дойде, ако я повикате с едно пискливо “Вани!” отколкото с твърдо звучащото “Иване!”. Гласната "и" е мека и в края на думата съдава нужния ефект. Ако имате женска котка, нещата стават малко по-лесни. Женските имена по начало звучат по-нежно. Е, ако кръстите котката Калудия ще ви е сложно - това “у” по средата потъмнява думата. В такъв случай бързо я прекръстете на нещо от рода на “Кики” в домашни условия. В повечето случаи стопаните сами се научават на това с врмето и опита.
Можете и да си спестите всичкия труд с именуването. Защо да разчитате на галените имена и да се преструвате, че котката ви ще запомни, че се казва “Ултрон”? Вие така или иначе ще я викате с “Маци” или “Писи”. Така нещата ще са по-лесни за всички. Не е толкова интересно без сложното име, но котката ви не е робот, който да изпълнява команди. Няма как.
Най-важното в случая в повторението. За да повикате домашния си любимец при себе си или да привлечете вниманието му, когато върши бели, той трябва често да е чувал своето име. При всяко хранене, при всяка игра, при сбогуване и посрещане. Повторението е майка на знанието.
Източник: Heplful Vancouver Vet
7311