Отговора на този въпрос може би се крие в 2 гена.
Въртене на опашка, близане на лицето, скачане в скута – непринуденото приятелство у кучетата е това, което привържениците на кучетата ценят а тези на котки презират. Но независимо от това дали ви харесва или не, тази невероятна социална ориентация на много от кучетата (не всички) е всеобщо призната. Това е основен отличителен белег на кучетата спрямо дивите им роднини.
Дори поведението на най-социализираните и приятелски настроени вълци може да бъде определено като студено в сравнение с Лабрадор впуснал се да ви поздрави с облизване на лицето.
Но каква е причината за такава социална предразположеност?
Група от изследователи публикува в списанието Science Advances, че приятелската предразположеност на кучетата може би се крие в техните гени, което учените обвързват и с човешко заболяване наречено синдром на Williams-Beuren.
При хората със забавено развитие, причинено от генетични мутации, се наблюдава определен спектър от симптоми включващи интензивна и неограничена възможност за социални контакти.
Група от учени от Принстън, комбинират серия от поведенчески и генетични проучвания върху 16 кучета и 8 пленени, социализирани вълка, за да изолират разликите в 2 конкретни гена на хромозомите, които традиционно се асоциират с приятелският настрой на кучетата. Според твърденията на Бриджит фон Холд, еволюционен биолог в Принстънският университет и автор на изследването, въпросните два гена GTF2I и GTF2IRD1 също така се асоциират и със синдрома на Williams-Beuren при хората. Д-р Холд и колегите й са изучили връзката на ДНК на кучетата включваща общо 29 гена. Заличаването на част или цялата секция изглежда е причината за човешкият синдром. Те търсят структурни промени в гените, като например заличаване или транспониране на ДНК към друга локация.
Изследването е първа крачка в една непозната територия на генетичните проучвания: намирането на корените на комплексен поведенчески модел.
Въпреки това се счита, че въпросното изследване е проведено с помощта на прекалено малко количество животни, независимо от факта, че идентифицираните гени са добри кандидати за предизвикването на хиперсоциалност. За да бъдат потвърдени резултатите е необходимо да се изследва по-голяма и разнообразна група от животни.
Източник: nytimes.com
