Наскоро беше проведено най-мащабното проучване на котешката ДНК, което откри, че предшествениците на нашите пухкави приятели са достигнали Евразия и Африка заедно с първите фермери. После разселването им е било подпомогнато от мореплаватели, включително и викингите.
За проучването е използван ДНК материал от 290 котки от над 30 различни археологични разкопки от Европа, Близкия Изток и Африка, в това число и останките на котка във викингски гроб в северна Германия. Много хора изобщо не знаят, че викингите са имали котки.
Разбира се, че викингите са имали котки. Котките са често срещани в северната митология. Фрея - богинята на любовта - се возела в карета, теглена от две котки. А когато Тор посетил Утгард (града на великаните, врагове на боговете) някак си се стигнало до това, че той трябвало да повдигне гигантската котка а гигантския има владетел за да се докаже. Викингите наистина много истории, включващи котки, значи е напълно логично да са ги взимали със себе си на дългите си пътешествия.
За новото проучване са вземани проби от останките на котки най-рано от 18ти век, чак до Каменната ера (преди 8 9000 до 3 9000 години), когато обработването на земята не било разпространено и хората се прехранвали главно с лов.
Котките се разпространили на две вълни. Първата вълна пристигнала с най-ранните фермери в източното Средиземноморие. Там били открити останки на котки, което доказва връзката между тях и хората още от първите фермери. Втората вълна се е състояла хиляди години по-късно - котки от Египет бързо се разселили из Африка и Азия. Генетични маркери от теиендното и за двете страни приятелство. Котките помагали да се поддържа нисък броят на плъхове и на мишки в корабите през дългите пътешествия по море.
Викингите са носили котешка кожа. Признаваме, това звучи малко странно - да носиш кожата на новите си приятели, пък били те и от друг вид. Но тогава времената са били различни - всичко се използвало, ВСИЧКО и нищо не се похабявало. Сравнявайки всички данни от проучването и тези от базата на Историческия и природонаучен музей в Дания, се стигнало до заключението, че котките със сигурност са били често срещани в селищата на викингите,а кожата им е била употребявана за облекло. На обратния полюс - в Египет, те били почитани така както кравите в Индия. Древните египтяни мумифицирали котките - бъдете сигурни това било знак на почит към тях.
Сигурно е, че въпросните компаньони на викингите са били домашни котки, а не диви, заради размерите им. Има археологични данни от Националния музей в Копенхаген, според които котките са достигнали чак до Гренландия. Най вероятно са били превозвани на викингски кораби.
Ако се чудите как такова сладко малко коте като вашето е могло да оцелее сред суровите студове на Балтийско и Северното море просто трябва да видите как изглежда една норвежка горска котка. Това е наименованието на една порода особено дългокосмести и пухкави котки. Те имат буйна козина, която е като дебел няколко пръста кожух. Това я изолира от студените температури. Можете да откриете безброй вдъхновяващи снимки на тези северни обитатели на красив снежен фон.
Източник: sciencenordic.com
3963
