Летни месеци ни мамят с ваканции, море и къмпинги. Обещават слънце, вълни, високи треви, планина. Как можем да оставим кучето само у дома, вместо да споделим това с него. Откритата дива природа е естествената му среда, разбира се, че искаме да го вземем.
А и да го оставим само вкъщи, ли? Няма да стане.
Затова решавате да вземете кучето със себе си. Какво може да се обърка? Оказва се - доста повече неща от това да слънчаса или да изгори, ако е беличко и късокосместо.
На първо място в списъка, поставяме тях - малки, остри парченца от треви, които се забиват в кожата. Защо на първо? Не са по-опасни от насекомите или вътрешните паразити. А защото няма как да предпазите животните си от тях - нито тук, нито на морето. Те са като малки, съвсем малки, остри и гладки перца за федербал или като остър клин с много власинки.
Навсякъде, където има сухи треви - има опасност осил да се забие в кожата на разхождащото се животно. Сухите златисти треви са наш враг.
Гладките стени улесняват плъзгането им из тъканите. Подобно на трънче - те почти никога не излизат сами. Придвижват се хаотично навътре в кожата. Попаднали там, правят тунели и предизвикват възпаление - животното започва да хапе крака си, да накуцва. Мястото където е и където е бил осилът се зачервява и подува. Самият осил се разпада на части, което прави отстраняването му още по-трудно и пораженията по-мащабни.
По-лошо от това да имаш постоянно забито трънче, което само забира гной, е, че то може да се забие не само в лапичките. Кучетата подобно на магнити, привличат осилите с всяка една част от тялото си. Осил може да се забие в ухото на кучето ви, в носа,дупето, навсякъде по тялото. Дори по-зле - да влезе в ушният канал или да бъде вдишано (последвано от чуждотелна пневмония).
Завеждате злощастното куче при ветеринарен лекар. Ето как могат да протекат нещата.
Ако се е забил наскоро и все още се вижда входната рана, то лекарят може да се опита посредством тънък пинцет - крокодилче - да извади парченцата навън. Това хич не е лесна работа - на практика те трябва да работят на сляпо.
Ако си мислите - няма ли как просто да видят къде е, толкова ли е сложно? Има - могат да разрежат със скалпел цялото място, което е зачервено и на спокойствие да разгледат тъканите са онези няколко трески. Но никой не иска да подлага кучето си това, ако има друга опция.
Често осилът се е разложил. Тогава стандартната процедура е няколко седмици да слагате на превръзки с хипертоничен разтвор - нещо което да изтегли гнойта и осила. Няма как всяка една малка частичка да се извади ръчно. Може това да стане със захар, мед йод, различни билки или ихтиол - в зависимост как тялото е реагирало на осилчето.
Не се плашете, става въпрос за повърхностни процедури - никой няма да реже до кокал. Просто има случаи, които са нелечими без хирургична намеса. И разбира се - ранат ще бъде дезинфекцирана, превързана и ако се наложи защита. Щом лекари могат да извадят куршум от войник - едно трънче ли ще им се опре? Естествено една такава рана зараства малко по-бавно.
В крайна сметка - остава ви само да се доверите на ветеринарният си лекар и да следвате инструкциите му. Сменяйте превръзки и пазете, кучето да не лигави раната и всичко ще бъде наред.
28430
