Окучване
Кученцето се ражда с главата напред и гърбът нагоре. Когато главата наближи вулвата, майката трябва да избута раменете на кученцето през отвора на таза. След това кученцата лесно излиза плъзгайки се по родовите пътища. Малките обикновено се раждат в мехура, но понякога в момента на раждането последният се пука. Докато кученцето минава по родовия път, плацентата започва да се отделя.
След излизането на кученцето, матката се съкращава в размер, което предизвиква пълното отделяне на плацентата, свиване и затваряне на кръвоносните съдове, повредени по това време. Понякога плацентата на предишното кученце се задържа и излиза преди следващото кученце.
Ако контракциите са били продължителни, а раждането трудно, изтощената майка може и да не се опита да премахне обвивката и прегризе пъпната връв и в този случай трябва да й се помогне (да се разкъса обвивката на околоплодния мехур около муцуната на новороденото). Ако окучването премине без усложнения, кучката ще направи всичко сама. Изключение се явяват пекинезите, булдозите (късоглавите породи), някои малки породи и животните с болни зъби. Животните с булдогообразна или клещовидна захапка лесно могат да сгрешат и вместо пъпната връв да захапят самото кученце. Някои самки, заради самото устройство на тялото си, тежко израждат кученцата, затова цялата процедура трябва да се извърши от човек. Във всеки случай обезателно трябва да се наблюдава окучването - някои майки могат да се държат много грубо със своите малки, особено, ако това е първото котило. По правило кученцата се раждат здрави и укрепнали. Майката усърдно ги лиже, преобръщат ги, грубовато ги бута с нос, като по този начин стимулира дишането и кръвообращението им. Щателното излизване изсушава кученцата и предизвиква първото отделяне на изпражнения. Кученцата веднага търсят зърно, а някои започват да бозаят, още бидейки свързани с майка си чрез пъпната връв.
Ако тя не е прегризала пъпната връв, трябва да се прекъснете там, където е изтънена. В най-добрият случай пъпната връв е достатъчно дълга и по време на раждането не се прекъсва, а плацентата излиза заедно с кученцето или веднага след него. Следва първо да се освободи кученцето от обвивката и да се избърше от слузта, а после да се заемете с пъпната връв. Не трябва да се допуска, лазейки, кученцето да влачи със себе си плацентата с пъпната връв, защото това може да доведе до пъпна херния. Ако кученцето се е родило с къса пъпна връв, трябва сами да я обработите, не да я даване на майката да я прегризе.
Преди отделянето на пъпната връв трябва внимателно да издоите кръвта в направление към кученцето – това ще бъде последното му вътрешно хранене. Не трябва веднага да режете пъпната връв, тъй като това ще предизвика малък кръвоизлив, което ще отслаби силите на кученцето. Трябва да стиснете пъпната връв с палеца и показалеца на едната ръка на разстояние 2-3 см от корема на кученцето и палеца и показалеца на другата ръка – на още например 2-3 см по-далеч от корема.
С ръката, отдалечена от кученцето, дръжте неподвижна, а с другата подръпвайте пъпната връв в посока към малкото – тя веднага ще се прекъсне. При това кръвоносните съдове ще се разтегнат и стеснят, затова кръвоизлив няма да има и няма да се наложи да прилагате антисептици. Ако пъпната връв е достатъчно здрава, може частично да я срежете, а след това да я разкъсате.
Срезът трябва да се направи със стерилни ножици, варени във вряла вода не по-малко от 5 минути. На правилно прекъснатата пъпна връв не й трябва превързване. Но, ако възникне такава необходимост, трябва да се използват хирургичен копринен конец или стерилен турникет. Когато кученцето излезе без обвивката, то ще бъде облято в зелена течност и кръв. В този случай е много важно да освободите устата и носа му, за да може да диша. Обикновено кучката се окучва в интервали от 15-30 минути.
Понякога 4-6 кученца се раждат едно след друго. После, в случай, че котилото е голямо, настъпва прекъсване за 1-2 часа преди появяването на следващата партида. За раждането на 12-14 кученца са необходими няколко часа до денонощие. Ако измъчената родилка отказва да лиже и стимулира родилите се кученца, цялата грижа за малките трябва да поеме този, който изражда. Необходимо е с помощта на загрята груба кърпа да се направи малък масаж на кученцето.
Плацентата, пъпната връв, околоплодните обвивки, всичко това, което излиза със кученцето, се нарича плацента (последък). Понякога пъпната връв е толкова къса, че се къса от опъване, а плацентата, не успяла да излезе, остава в матката или във влагалището, но след 15 минути излиза сама. Може да хванете края на плацентата и да го извадите с хирургични щипци. При окичването кучката лиже вулвата си през цялото време, почиствайки се, и изяжда плацентата. Понякога това става толкова бързо, че собственика не успява да преброи плацентите. Не трябва да се позволява на кучето да изяде повече от три плаценти: от една страна в тях има много белтъчини и хормони, желязо и кислород, които се натрупват там от момента на зачеването, а от друга страна от изяденото у самката може да се получи разстройство на стомаха, колики и силна диария.
Ако в матката остане плацента или част от нея, може да възникне възпаление. За това, не са ли излезли всички части на плацентата - трябва да се обърнете към ветеринар, който да въведе специален препарат в кучето, помагащ на матката да изгони задържалите се плаценти. Понякога може да се задържи и кученце. Ако мъртвото кученце и плацентата не се извадят от матката в рамките на 60 часа – последствията за майката могат да са фатални.
Всички кученца се раждат по различен начин: кученцето може да излезе със обвивката или без нея, може да се роди загърнато в обвивката на предното кученце или да се появи след своята плацента.
Не забравяйте, че спокойствието е ключът.
Източник: “Клиническое питание собак и кошек”, Симпсон, Д. В.
