Според американски учени провели комплексни изследвания върху паметта на кучетата се оказало, че нашите любимци притежават три вида памет.
Първият вид е краткосрочната памет, която се концентрира върху събитията и предметите от екзистенциално значение. Това обяснява, как уличните кучетата успяват да запомнят маршрути и определени места “хранилки”, до които достигат независимо от разстоянията.
Пример за тази памет е начина, по който кучетата са се научили да използват контейнерите за смет, като източник за прехрана. Те са запомнили, че дори и да няма визуално видима храна, тя може да бъде намерена вътре в контейнера.
Вторият вид е дългосрочната памет. Пример за дългосрочна памет е комуникацията с човека, следване на неговите правила и команди. Кучетата ни възприемат не само като приятели, но и като покровители, които се грижат за тях и им помагат да преживяват.
Третият вид памет е периодичната. Тя се цели в определени места и събития. Периодичната е подобна на дългосрочната, но има доста по-сложен механизъм на функциониране и до този момент все още не е изучена из основи.
Колко дълга може да бъде паметта на кучето?
Изследвания доказват, че за разлика от хората, които помнят чрез образи и спомени, паметта на кучетата представлява отпечатъци от събития. Така например младо куче пристъпва предпазливо към странен предмет в средата на стаята. Изследва го внимателно от близо, докато предмета не оживее съпроводен от ужасяващ силен звук. Кучето побягва панически и от този момент то започва да се страхува от прахосмукачката. То няма да има спомен, а отпечатък на страх в асоцияция със шумният странен предмет.
Кучетата живеят изцяло за момента и по тази причина, каквото и да иска стопанина да сподели с тях трябва непременно да го прави в момента на събитието. В противен случай то няма да знае какво се иска от него, защото няма да помни.
Една от най-често срещаните грешки при възпитанието на кучетата е навирането на нос в собствената им урина, след завръщане от работа например. Кучето няма никакъв спомен за това как се е изпикало преди това на пода и навирането на носа му там е контра продуктивно. Това може да създаде у кучето само страх от стопанина.
Дали обаче куче би могло да запомни бившият си стопанин, години след като го е загубило например? Вероятно да. Но не визуално а на мирис. Именно това е начина, по който те преценяват дали друго живо същество си струва да му бъде отделено време. Миризмите също така представляват асоциации и отпечатъци за кучетата.
Източник: irishdogs.ie
16919